Астрология и наука
В тази рубрика ще ви представим всички значими статистики и учени, допринесли за развитието на астрологията. Тези от вас, които искат да получат по-изчерпателна информация, могат да го заявят на електронния ни адрес: xxx at xxx dot xx.
Популярността на астрологията продължава да е изключително ниска главно поради две причини:
От една страна е фактът, че това, което залива читателя от рубриките на вестници и списания най-често е отговор на техните очаквания, че в тези рубрики ще открият астрологична прогноза. Редакторите, които не са специалисти в тази област, на практика не могат да преценяват информацията, която публикуват. В повечето случаи е налице нещо като прогноза, само дето никой не може да каже дали тя е правилно изготвена или не. Съвсем естествено е при липсата на механизими за контрол от страна на редакторите, астрологичните прогнози да се оказват свързани единствено с техните автори, които нерядко нямат и елементарна представа от астрология. Как иначе може да се обясни различието в прогнозите, публикувани в ежедневниците за един и същи ден.
От друга страна много често се очаква от учените да изразяват мнение дали астрологията почива на научни основи и дали нейните методи за прогнозиране са правилни. Все едно да се очаква от биолозите да дават оценки за методите във физиката, електрониката или дизайна. Разбира се, че е нелепо да очакваме от един учен, колкото и велик да е той, да може да направи компетентна и обективна оценка за области, в които няма проведени необходимите експерименти и не е натрупал нужния опит. Интересно ми е обаче да наблюдавам как велики учени в стремежа си да докажат несъстоятелността на астрологията, постепенно се превръщат в нейни яростни защитници. Не крия, че моето първоначално отношение към астрологията също беше изключително негативно и се заех да събера статистически данни, които да опровергаят основните твърдения в тази област. Не направих изключение от общата тенденция от критик на астрологията да се превърна в неин мотивиран защитник. Ето някои от злополучните опити на ортодоксални учени да развенчаят принципите на астрологията, които в хода на своите опити да я отрекат, са ни дали нови аргументи в нейна подкрепа.
През 1951 Джон Х. Нелсън, американски радиоелектронен инженер, публикува сензационна статия в ортодоксалното техническо списание “Ар Си Ей Ривю”, издавано от Радиоасоциацията на САЩ и засягащо всички аспекти на радиото, телевизията и електрониката. В статията си Нелсън изнася резултатите от своите изследвания на факторите, влияещи върху радиотранслацията. В тази статия е очевидна връзката между положението на планетите и трудностите или лекотата, с която се осъществяват радиокомуникациите на къси вълни. Колегите му се заемат да проверят дали тази връзка е чиста случайност или е резултат на някакво неизвестно до тогава космическо влияние. Проведена е статистика, макар че повечето астрономи не желаят да участват в такава “нелепа” инициатива. Резултатите са смайващи, защото се оказва, че когато планетите са разположени в опозиция (180 градуса или когато планетите са срещуположно разположени), а Слънцето е в средата или в квадратура (90градуса), магнитните смущения са високи и на практика се затруднява радиоразпръскването. Обратно - при тригон (120 градуса) и секстил (60 градуса) смущения няма. Само добавям, че в астрологията за хармонични аспекти се считат тригонът и секстилът, а като нехармонични - опозицията и квадратурата.
Не без значение за науката е дали могат да се прогнозират бъдещите събития. Въпреки, че Нелсън открива доста интересни взаимовръзки между разположението на планетите и радиотранслацията, те могат да се считат, като плод на случайността. Същественият въпрос е дали Нелсън е в състояние да предскаже чрез откритията си бъдещите магнитни смущения. Той опитва и предвижданията са му точни в 80% от случаите. По-късно с усъвършенстване на методите си и с включване на всички планети, точността нараства на 93%.
Академик Рудолф Томашек, доктор на физическите науки и председател на Световния геофизически съвет, прави статистически анализ на 134-те най-големи земетресения. Той констатира, че при земетресенията винаги в аспект са Юпитер, Уран и Нептун, и колкото по-голямо е земетресението, толкова по-вероятно е да са в аспект квадратура.
През 1967 д-р А.К. Подшибякин, руски физик, публикува статистика, събирана дълги години в Медицинския институт в Томск. Тези изследвания показват, че след слънчево изригване катастрофите и пътнотранспортните злополуки нарастват четири пъти над нормалното. Тази статистика е потвърдена и в Германия. Обяснението е, че при слънчевите бури се произвежда огромно количество ултравиолетова радиация, която действа забавящо на човешкия организъм.
Като изключителен може да се смята експериментът на професора по биология в Северозападния универитет на САЩ - д-р Франк А. Браун. Той доказва, че стридите реагират не на приливите и отливите, както се смята до тогава, а на влиянието на Слънцето и Луната. Наистина приливите и отливите са резултат от гравитацията на Луната и Слънцето, но когато той премества стридите от океана в лабораторията си, се оказва, че те реагират направо на влиянието на Луната и Слънцето. Този експеримент вдъхновява д-р Ленард Равиц, който изследва връзката между човека и Луната. Той насочва вниманието си към промените в малките електрически заряди, които човешкото тяло непрекъснато произвежда. Изследва душевно болни и здрави хора, и открива, че електрическият потенциал в тялото на всички участници се променя в зависимост от фазите на Луната. Той стига до безапелационен извод, че най-големи са промените при пълнолуние, и че колкото е по-болен човекът, толкова по-голяма е степента на промяна. Д-р Равиц успява да предскаже емоционалните промени у душевно болните пациенти и да потвърди, че пълнолунието понякога причинява кризи в хора, чието душевно равновесие вече е нарушено. “Въпреки различията си всички ние сме електрически машини - смята Равиц - така енергийните запаси могат периодично да бъдат мобилизирани от универсални фактори, например от силите, криещи се в Луната, които влошават вече съществуващата лоша адаптация и конфликти.”.
Психиатърът от Чехословакия д-р Йожен Йонас открива ясна връзка между овулацията при жените и фазата на Луната при раждането им. На базата на статистика от 33 000 случая на един японски учен и на около половин милион случаи в Америка д-р Йонас прави заключение, че в зависимост от фазата на Луната в момента на раждането на конкретната жена, може точно да се посочи периодът на нейната овулация. Констатирано е, че той настъпва по време на тази фаза на Луната, която повтаря рожденната. По този начин д-р Йонас прави карти, които на практика предпазват от нежелана бременност и в същото време показат оптималния период за зачеване. Ефективността им е 98%, колкото при съвременните противозачатачни средства, но без никакви странични ефекти.
Известният шведски химик Сванте Арениус прави изследване на 11 000 жени и стига до извода, че менструацията им започва най-често при новолуние. По-късно други учени потвърждават този извод с допълнителни експерименти и статистика.
Съществуват категорични доказателства за връзката между кървенето и фазите на Луната. Американският лекар д-р Едисън Андрюс открива, че в 820 от 1000 случая на силно кървене при вадене на сливици, Луната се е намирала межди първа и трета четвърт. Това го кара да заяви: “Тези данни са толкова убедителни, че има опасност да се превърна в лекар магьосник и да оперирам само през тъмните нощи.”
—
Архив, в-к Астро Свят, 2001, Иван Станчев
Хареса ли ти? Ще гласуваш ли? Мерси!
